Естетичните критерии се менят в различните епохи, но категорията „красиво“ остава!
В праисторически времена красотата и оцеляването са тясно свързани в първите изображения на идеала за женска хубост. Но интересното тук е, че не се акцентира върху лицата, ръцете и ходилата на венерите, а върху закръглената талия, защото плодовитостта е поставена на пиедестал като символ на оцеляването.
В Античността Ахмес Нефертари и Клеопатра са всепризнати египетски красавици, представяни със стройна и атлетична фигура, издължено тяло, дълги крака
Но къде се крие тайната на египетските царици? Отговор на този въпрос дава самата Клеопатра – в козметиката! Смята се, че Египет е нейна родина. Древните египтяни – както жените, така и мъжете, известни със своята суета, смятат, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Те покриват лицата си с грим като начин да прикрият своята идентичност. Вярват, че гримирането произхожда от древни магически ритуали, защитаващи човека от демони и зли сили. Освен това гримът се използва и като дезинфектант. Той прогонва мухите и комарите, които предизвикват очни възпаления и защитава деликатната женска кожа от горещия климат. Традиционната очна линия предпазва окото от слънчевата светлина и от инфекции. Червилото – един от многобройните патенти на Древен Египет и неизменна част от грима на дамите. За да направят устните си по-желани, египтянките използват смес от метални окиси, кармин, къна и пчелен восък, с която ги оцветяват.
Древногръцките богини се превръщат в своеобразен идеал за красота, смирение, чест или саможертва. Телата им са обвити в драпирани туники, които разкриват добре поддържана фигура, с добре развита почти мъжка мускулатура. Красотата, според древните елини, се изразява в хармонията на тялото и ума. Те смятат, че външната и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуалния живот), трябва да съжителстват в пълна хармония. А физическата красота е белег и за духовно богатство на жената, затова е невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли. Най-известният женски образ, покоряващ със своята красота и еротичност, е този на богинята Афродита, послужил за вдъхновение на много скулптори.
Древногръцките жени обръщат особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Хипократ описва различни средства за разкрасяване на жените, Питагор описва ползата от водолечението, а Аристотел – масажа, като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. Но в основата на всичко стои спорта и спазването на строги правила за хранене, защото красотата е именно в здравото и стегнато тяло. В ежедневието на древните гъркини се включват различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения. Декоративната козметика също не била чужда на знатните дами. Те използват маски от брашно и мляко във вид на каша, употребяват избелващи средства за лице, подчертават черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Историята разказва, че Афродита е първата жена, спечелила конкурс за красота, използвайки „нечестни“ средства – червило и пудра за лице.
Известна е ролята на църквата през Средновековието и правилата, които налага. Тя забранява на жените да се гримират, защото смята, че така се създава фалшив образ на божиите създания и те се приобщават към дявола. Обявявани са за вещици и са изгаряни на клада. Единственият толериран цвят е червеният, а идеалът за красота на жените е млечнобялата кожа – символизираща чистота и богатство. А грижите за красотата на лицето се свързват с грижите за общата хигиена на тялото. Голяма част от жените през Средновековието епилират своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертават своята младост и красота. Но въпреки забраните на църквата, красивото женско тяло е поставено на пиедестал.
Ренесансът коренно се различава от Средновековието в отношението си към жената. Тя се превръща в муза-вдъхновителка, жената е символ на красота и женственост. Женският силует е леко закръглен, ханшът е изнесен напред, кожата е с цвят на мляко, очите и миглите са силно гримирани, косите са с цвят на венецианско злато – на почит са венецианските куртизанки, които налагат нов идеал за хубост
.
Времето през 19-ти век сякаш спира и обвива предишната голота на нежния пол с воала на добродетелта. „Красивото“ вече се свързва не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют и да отгледат добре децата си. Идва времето на брюнетките с млечнобяла кожа, леко закръглено тяло, хлътнали бузи, очи, обрамчени с тъмни кръгове и трескав поглед.
Природата дарява жената със съвършен инстинкт за оцеляване и с невероятна сила и воля за борба. Когато към това се добави креативност, последователност, прецизност, гъвкавост и интуиция, се получава съвършена комбинация. Именно тук се вписва най-добре жената на 20-ти век. Защото 20-ти век е векът на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима жена. Настъпва краят на царуването на светлия тен: лицето е със загар – символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място.
С началото на новия век критериите за женска хубост са ясно дефинирани: 90-60-90, ръст 175 см и тегло 55 кг- Перфектните мерки предполагат добро отношение на другите към нас, красота и признание. И не на последно място – здраве. Тенденцията е жените да бъдат по-зрели и сексапилни. Защото днешната жена иска да се отличава от тълпата. Фитнесът навлиза като основно понятие в женския речник. А гримирането се превръща в комплексен наръчник на всяка уважаваща себе си представителка на нежния пол.
Несъмнено критериите за красота ще се променят с всяко ново поколение, но едно е важно – да се харесваме такива, каквито сме, и да се забавляваме, стремейки се към „идеалните пропорции“! Защото, да – външната красота отваря много врати, но съчетана с вътрешното излъчване, прави чудеса!